Можеш ли да живееш с това да бъдеш различен?

Можеш ли да живееш с това да бъдеш различен?

Можеш ли да живееш с това да бъдеш различен?

700 481 Ана Вълева

Когато започнем да следваме своята Стратегия и да се вслушваме в своя Вътрешен Авторитет, постепенно започваме да се открояваме. Малко по малко поемаме встрани от утъпканите пътеки на социално приемливото, водени от собствената си истина. Полека откриваме собствените си вътрешни закони за това как сме устроени да функционираме. Разпознаваме кой е моделът на живот, който позволява на нашите специфични дадености да се разгърнат, коя е средата, в която процъфтяваме и кои са хората, които ни вдъхват сила.

Колкото повече се вслушваме в гласа на Вътрешния си Авторитет, в онзи механизъм вътре в нас, който ни позволява да взимаме правилните решения за себе си, толкова повече му се доверяваме. Стратегията и Авторитетът ни водят по път, който е павиран само и единствено за нас и с всяко правилно взето решение ние все повече сигурно го следваме.

Но да бъдеш различен понякога означава да кажеш „не“ на нещата, на които мнозинството казва „да“ и да бъдеш аутсайдер; да кажеш „да“ на нещата, на които другите казват „не“ и да вървиш сам. Да бъдеш различен може да означава да се изправиш пред моралните оценки, осъждането и отхвърлянето. Да имаш различен живот ще рече да приемеш, че той може да не отговаря на нито една от общоприетите представи за успех, щастие и осъщественост. Може да означава да се изправиш срещу клишетата и генерализациите, свързани с пола и възрастта, да обърнеш гръб на „така се прави“ и „така не се прави“, да опровергаеш собствените си заучени ментални концепции…

Да бъдеш диференциран означава да имаш несравним живот, неподвластен на механизмите на хомогенизацията.