Пътят на човешкия опит

Пътят на човешкия опит

720 540 Ана Вълева

Тази статия ще ви разкаже за Пътя на Човешкия Опит, който започва от 41 портал, Намаляване, поема през 30 портал, Прилепчивият Огън, порталът на Съдбите, движи се през 36 портал, Смрачаване на Светлината, порталът на Кризата, за да достигне до 35 портал, Прогрес.

Пътят на човешкия опит се състои от четири последователни хексаграма, които са част от Абстрактната Колективна верига и бележат фазите в едно преживяване.

В началото на процеса стои 41 хексаграм, който е единственият иницииращ или стартиращ кодон и бележи началото на всяко ново преживяване. Той носи в себе си всички възможни чувства и всички възможни преживявания и горивото да започнеш нещо ново.

41 хексаграм е свързан с мечтите – той мечтае за всички възможни преживявания. Всяка мечта носи чувство и така се оказваме преизпълнени с тях. Искаме всичко (и често го искаме незабавно). Изпълнени с мечти за преживявания, на този етап всичко е възможно. Но както един добър градинар окастря клонките на овошките, за да увеличи потенциала на останалите, така и чувствата трябва да бъдат селектирани. Нужен е фокус върху едно чувство, една мечта, едно потенциално преживяване.

30 хексаграм трябва да избере върху кое чувство да се фокусира – коя мечта да бъде избрана и превърната в преживяване. Той е там, за да разпознае кое е онова желание, което остава след като вълната на емоциите се е издигнала до най-високата си точка и се е разбила и след това се е оттеглила в най-ниската си точка. Кое е онова чувство, върху което да се съсредоточа? Коя е онази мечта, в която  да се вкопча и да жадувам да я превърна в  преживяване? За какво да копнея?

41 хексаграм поднася мечтите си за нещо ново, 30 избира коя мечта да долее с надежда и с очакването, че преживяването ще си струва.

Пътят на човешкия опит е наситен с очаквания и осеян с разочарование, когато те не се сбъдват или мечтата е била по-хубава от реалността. Вълната на желанието се надига и се разбива, разкъсвана между надеждата и болката.

Именно там, в 30 хексаграм седят мойрите, богините на Съдбата, и предат нишката на човешкия живот, превеждат я през всички препятствия и, когато му дойде времето, я отрязват. Богините на съдбата диференцират човешкия опит. Ти поемаш на път , воден от копнежа да изживееш мечтата си, зареден с надежда, но на пътя стои Съдбата. Тя поставя онова непредвидено препятствие, което те спъва и те кара да намериш друг начин, да поемеш по заобиколен път, да направиш нещо, което не си опитвал преди. И сблъсъка между опита ти до момента и препятствието, те отвежда в 36 хексаграм, порталът на Кризата.

Той носи в себе си дълбокия страх от това, че си неопитен. Изпълнен си с нервност, че никога, никога не си правил това до сега. Но там, в тази нервност и в страха се крие и вълнението, че ти предстои да опиташ нещо ново. Превъзбудата да направиш нещо, което не си правил преди, да изпиташ със сетивата си, да преживееш съпътстващите това емоции…

И именно в това се корени кризата. Тя е криза до толкова, до колкото всеки първи досег с непознатото носи дискомфортът да не знаеш какво да направиш и как да се справиш. 36 портал е врата към кризата на всяко ново преживяване и ни превежда от неопитността към опитността, за да можем да прогресираме, да напредваме и да се развиваме. Докато в един момент не застанем в 35 хексаграм и кажем „Бил съм там. Правил съм това.” 35 портал е преситен с преживявания. Опитвал е всичко и знае, че не всяко преживяване си струва. Има опит и знае от първа ръка. Той се пита „Какво ще ми донесе това преживяване? Какво ще получа от него?”. Той ни носи разбирането, че не всяка нова мечта си заслужава да бъде изживяна, не всяка нова посока трябва да бъде изследвана, но за да стигнеш до тук е нужно да си преживявал многократно многообразието на живота.

Пътят на човешкия опит е път на развитието ни като вид. Този механизъм ни подтиква винаги да търсим непознатото, онова, което никой още не е изживял и да идем там, където никой още не е бил и по този начин да разширим съзнанието на човечеството.

Но никое преживяване не е завършено, без да му отделим време да го преразгледаме. Едва след като си дадем пространството да погледнем назад и да се запитаме „Какво ми донесе това преживяване?”, можем да добавим опита си в съкровищницата на човечеството и да го обогатим като разкажем своята история.

‘2011