Какво се опитваш да скриеш?

Какво се опитваш да скриеш?

2283 1654 Ана Вълева

Хората често преживяват недефинираните си центрове като слабост и уязвимост и се стремят да замаскират или прикрият тези свои характеристики. Умът ни се оказва зает да измисля как да скрие нещата, които възприемаме като свои слабости или как да избягва ситуациите, в които те могат да се проявят.
Недефинираният център Г, който е устроен да изследва многообразието от потенциални идентичности и да позволява посоката и любовта в живота му да му бъдат поднесени отвън, когато се намира на правилното място, вместо това, често се опитва да скрие неловкото усещане, че не знае кой е като си избере една роля и се вкопчи в нея. Като актьор, открил своето амплоа, той се обзавежда с всички атрибути, свързани с тази роля. „Аз съм мениджър. Ще се обличам като мениджър, ще говоря като мениджър и ще имам вещите, които имат мениджърите и ако винаги изглеждам точно така, всички ще си мислят, че аз съм това и никой няма да узнае, че не знам кой съм.“ Този процес на идентификация с една или няколко роли често е изведен в такава крайност, че можете да видите в гардероба на този човек десет идентични ризи и когато и да го срещнете, той изглежда по един и същи начин.
Тази маскировка позволява на ума да поддържа илюзията за постоянство: „Аз знам кой съм – аз съм мениджър.“ С настойчивото поднасяне отново и отново на една и съща презентация за избраната роля, автентичната същност на това същество се оказва хваната в капан. Маската се сраства с лицето и костюмът става част от тялото, когато никога не се свалят. Те се превръщат в периметъра, в който това същество може да обикаля, като куче на синджир. Всичко, което не комуникира „Аз съм мениджър“ става недопустимо и всяко действие, което не се вписва в ролята на „мениджър“ става неприемливо. Помислете за всички онези около вас, които не си позволяват да следват своята автентична природа, понеже това означава да отстъпят от ролята, с която са се идентифицирали. Тази роля се превръща в клеймо: аз съм майка, аз съм мъж на жена си, аз съм танцьор, аз съм независима… „Аз съм майка на две деца – не мога да постъпвам така, защото майките не правят така!“ Умът ще мисли през призмата на избраната роля и ще използва всички средства, за да скрие зад нея факта, че човекът с недефиниран център Г не знае кой е.
Всеки недефиниран център създава у не-азовия ум тревожното усещане за уязвимост и го хвърля в порочния кръг на преследване на начини да прикрие това, което възприема като слабост. Изпълнен с опасение да не бъде открито, онова, което така усърдно се опитва да крие, умът ни ще претегля всяко едно решение и ще отхвърля възможностите, които заплашват крехката ни фасада.
Стратегията и Авторитета ни водят отвъд маскарада на страха и колкото повече развиваме осъзнатостта си за нещата, които се опитваме да прикрием в себе си и колкото по-често оставяме фасадата да падне, толкова по-често проявяваме автентичната си същност в нейната невинна неподправеност.