Какво означава да бъдеш предназначен?

Какво означава да бъдеш предназначен?

Какво означава да бъдеш предназначен?

2283 1654 Ана Вълева

Какво означава да имаш предназначение? Замисляли ли сте се какво е да бъдеш пред-назначен? Чукът е устроен да нанася удари, черпакът – да загребва… С чук не можеш да приготвиш супа, а с черпака – да сковеш легло. Използвани по предназначение, те са най-полезни. Даденостите им предопределят и тяхното предназначение. Но не и употребата им. С чукът можем да забием пирон, за да съградим или да нанесем удари, за да разрушим.
Нашето предназначение е залегнало в самото ни устройство, в даденостите ни и в предразположението ни към диференциация. Устроени сме да бъдем различни и да имаме подчертано диференциран живот. В дефинициите ни, в каналите и порталите, в конкретиката на всяка активация е зададено нашето неповторимо устройство и с него – специфичното ни предназначение.
От момента, в който започнем да следваме своята Стратегия и да се вслушваме в своя Вътрешен Авторитет, справяйки се с характеристиките си и развивайки усет за начините, по които ни разсейва не-аза, ние сме поети от предназначението ни и то започва да се разгръща пред нас. „Защо съм“ и „защо ме има“ постепенно ни се разкрива и се осъществява. То често е свързано с онова, което само смътно си сме долавяли, като неуловимо усещане за себе си и ни отвежда далеч от представите ни за реализацията ни – такава, каквато е била в съзнанието ни.
Умът е впримчен в илюзията на майа и гледа с поглед препречен от воала й. Той мисли с научени понятия и борави само с опита от познатото. Фантазията на ума пренарежда елементи от онова, което сме видели, чули, чели или знаем за съществуването му. Понякога е способна да пренареди парченцата по изключително оригинален начин, създавайки невиждани картини. И умът ни иска да ни каже кое е онова, за което сме предназначени, да измисли пътя ни и да го избере, уповавайки се на понятието за „свободната воля“. Избирайки с ума си, взимайки решения чрез него, вървим в посока, която е налична, но не е лична. Тя е резултат от обуславянето в нашия процес и е ограничена от опита ни. Макар и да казваме, че сме я избрали, тя е крайно подчинена на всичко онова, което умът ни е научен да иска, понеже е нямал или да избягва, понеже е било там. Посоката, избрана от ума, е дълбоко предпоставена от парадигмата, в която човекът е посветен, от обяснителната система, която има за света и живота и от модерните стандарти за реализация – били те социални или духовни. Уж свободен, изборът на ума винаги е подчинен и по този начин ограничен.
Истинската свобода произтича от това да следваш само собствения си Авторитет. Единствено онзи механизъм, заложен у всеки от нас, който винаги ни предоставя вярното решение за нас и за нашия личен път, единствено той може да ни поведе в осъществяването на предназначението ни. Той не изхожда от ума и не е ограничен от понятията, които населяват съзнанието ни. Авторитетът ни е свързан с естеството ни в неговата абсолютна пълнота. Той знае какво е нашето устройство и как да живеем според предназначението си.
Дилемата изниква от липсата на задълбочено познаване на това кои сме и какви са нашите уникални дадености. В незнанието си, умът може да спекулира с всичко, което се мерне пред лакомите му очи и като ненаситно дете да желае всичко и то незабавно. Познавайки себе си, дарбите си и устройството си, започваме да уважаваме природата си. Това познаване на себе си стои като контрапункт на объркания ум, който иска да бъдем неща, които не сме. Умът би ни повел в саморазрушителната драма на безкрайните усилия да развием у себе си неприсъщи ни черти, да компенсираме слабостите си, уж самоусъвършенствайки се.
Но повикът на автентичната ни природа може да бъде чут само от Вътрешния ни Авторитет. Той ни води по път, без съпротивление, по който можем да разгърнем потенциала си, себеосъществявайки се в своята неповторима различност. Да следваш Стратегията и Авторитета си изисква да се предадеш на посоката, в която те носят. Умът е уплашен и се бунтува срещу представата, че му се отнема така наречения свободен избор. Ще му се да мисли, че ние избираме живота си и ние ковем съдбата си. А едничкият избор е между това, да живеем стандартен живот, предопределен от обуславянето, съизмерим с общото понятие за щастие или успех, или да се предадем на своя уникален път и да бъдем изненадани от мистерията на собственото си самоосъществяване.