„Разбира се, ние сме заедно от 18 години и прекарваме по 24 часа на ден буквално един до друг“, отвръща София, когато й задавам този въпрос. Тя й съпругът й въртят семеен ресторант и по време на активния сезон, работейки рамо до рамо, едва прекарват и час отделно. Отглеждайки две деца, заети с бизнеса, който подсигурява семейството им и с грижите за остаряващи родители, те са неразделни всеки ден и откъснати един от друг.

Лесно е да допуснем, че щом прекарваме ден след ден в споделено пространство и занимания с друг човек, с който имаме години история, ние го познаваме като собствената си длан. Но дали наистина това е така?

Пътувайки на непознато място сетивата ни са жадни да забелязват, вълнуваме се, преживяваме новото като ярко и интересно или плашещо. Когато правим нещо за пръв път, вниманието ни се съсредоточава върху всяка стъпка. Новостта стимулира мозъка и ние сме отворени да поемем впечатленията, които нахлуват в съзнанието ни. По подобен начин, когато срещнем нов човек и той или тя прикове вниманието ни, оставаме за известно време любопитни и гладни да поглъщаме информацията, която струи към нас.

Но човешкият мозък е устроен така, че автоматизира процесите, през които сме преминали повече от веднъж, за да пести енергия. Ако се преместите да живеете за постоянно в града, в който сте отишли на екскурзия, скоро ще установите път, по който обикновено минавате. Ако повтаряте едно и също действие в работата си, може да се уловите, че не помните дали сте го изпълнили днес, защото докато сте го вършили, не се е налагало да мислите. През по-голямата част от времето дейностите, които изпълняваме са управлявани на автопилот. Така не се налага да изразходваме ресурс за да мислим за всяко нещо, което вършим, защото изпълнението на това действие или задача е съхранено в процедурната ни памет. Еволюционното предимство, което тази автоматизация ни дава, е че можем да преминаваме през утъпканите пътеки на ежедневието си, без да се налага да обмисляме всяка стъпка. Съхранявайки как да изпълним дадено действие, то се извършва автоматично.

Това предимство обаче се превръща в предизвикателство в дългосрочните интимни връзки. По същия начин както автоматизира пътя до работа, нашият мозък запазва установен, познат и често пъти неточен модел на партньора ни в паметта. С времето започваме да вярваме, че познаваме другия достатъчно добре. Струва ни се, че „ни е ясен“ или че знаем какво си мисли, защо казва или прави нещо и как се чувства. Постепенно, това допускане създава трудности, понеже сме движени от паметта и взаимодействаме със своя спомен за другия, а не с най-актуалната версия на човека до себе си.

Картата на любовта

На базата на изследване на повече от 3000 двойки в рамките на четири десетилетия,  др. Джон и Джули Готман са извлекли 9 компонента на сполучливата връзка. Те установяват, че в основата на щастливите и дълготрайни отношения стои стабилен фундамент от приятелство. Те предлагат двойките да подложат на проверка вярването, че познават партньора си, като изпробват до каква степен представата, която имат за другия е точна и актуална. Подобно на картата на град, те насърчават двойките да поддържат карта на любовта.

Картата на любовта е пътеводител за вътрешния свят на партньора.

Тя съдържа не само житейската история, възловите събития, значимите други за човека до теб. Но също така включва и неговите или нейните тревоги, радости, надежди, стремежи и мечти. Колкото по-подробна е картата на любовта, толкова повече детайли имаме, с които да си обясняваме поведението на другия и да осмисляме взаимодействията помежду ни. За да имате най-актуалната версия на случващото се във вътрешния живот на другия, необходимо е да поддържате любопитство си към света на партньора си и да осъвременявате информацията.

Всяка връзка е междукултурно преживяване. ~ Джон Готман

Понякога изглежда сякаш партньорът ни е до болка познат, като град, в който сме живели с години и няма нищо за откриване. Но зад фасадата, на която прожектираме по памет кой е другият, съществува цял свят, който чака да бъде изследван, опознат и разбран.

Пътуване в света на другия

Хеди Шлайфер описва свързването като екскурзия в света на партньора. В нейната практика с терапията, фокусирана върху срещата (Encounter Focused Therapy), тя фасилитира посещението на единия партньор в пространството на другия.

Двама души са два различни свята. За да присъстваш истински за другия, нужно е да посетиш неговия свят и да научиш езика му. ~  Хеди Шлайфер

Когато искат да задълбочат познанието си един за друг, партньорите се редуват като посетител и домакин. Домакинът отваря своя свят с покана за посещение. Да се разкриеш, за да надникне някой в теб, приканва към автентичност и уязвимост.

Целта на поканата на домакина е да разходи партньора си във своя вътрешен свят. Да бъдеш посетен и да преживееш това посещение, позволява да се чувстваш видян и познат в пространството, което обитаваш.

Всеки от нас е необятна вселена, изпълнена с квартали. Някои от тях са ни познати, а други не. Собственият ни свят е мистерия за нас самите. Има различни квартали – хубави, трудни, светли, мрачни, квартали от детството, кварталите на вътрешните ни битки, скъпоценни квартали… ~ Хеди Шлайфер

Встъпвайки в ролята на посетител, другият навлиза в страна, която не познава напълно. Всичко, което може да вземе със себе си е своето любопитство, сърдечна отвореност и приемане към това, което ще се разкрие пред очите.

Изкуството на посещението се състои в това да донесеш присъствието и любопитството си, за да видиш партньора си с нови очи и да го преоткриеш. Всичко останало остава в твоя свят, който оставяш назад за момент, заедно със своето минало. ~ Хеди Шлайфер

Пътуването между Теб и Другия не бива да спира. Допуснем ли, че сме узнали всичко един за друг, ние ставаме пленници на своята памет. Преставайки да изследваме необхватната вселена на човека до себе си, пътищата помежду ни буренясват, а връзката посивява от праха на ежедневието.

За да поддържате връзката си свежа, пътувайте в света на другия и осъвременявайте картата на любовта си.