Как връзките влияят на здравето и дълголетието?

Как връзките влияят на здравето и дълголетието?

1200 620 Ана Вълева

„Нашите връзки и колко щастливи се чувстваме в тях имат могъщо влияние върху здравето ни.“ казва Робърт Уалдингер, директор на най-дългото лонгитюдно изследване на развитието през зрелостта. В рамките на 80 години екип учени от Харвард проследява живота на 268 души и техните семейства, откривайки, че сред най-надеждните показатели за здравето и благосъстоянието в късна възраст е качеството на отношенията.

През 1938 екип учени от Харвард започва най-дългото лонгитюдно изследване в историята. В продължение на 80 години те следят житейския път на две групи – едната, колежани от Харвард, а другата – момчета от най-бедните райони на Бостън. Събират данни в различни сфери – здравословното състояние, реализацията и кариерата, стила на живот, интервюират ги в техните домове, интересуват се от браковете и приятелствата им и след време включват в изследването и техните жени и деца.

Работата на няколко поколения учени води до удивителни открития за това какво е определящо за щастието и дълголетието. Те достигат до изненадващото заключение, че качеството на близките връзки е определящият фактор. Добрите връзки ни поддържат здрави и щастливи.

Настоящият директор на програмата, Робърт Уалдингер, обобщава три основни извода:

1 Самотата убива, а социалните взаимодействия ни пазят здрави и ни помагат да живеем по-дълго.

Хората, които поддържат добри отношения със семейството и приятелите са по-здрави и по-защитени от стреса.

Още през 1897г се установява, че социалната изолация е един от факторите, които значително повишават вероятността от самоубийство. А през 80-те години на миналия век социологични изследвания започват да разкриват, че хората с оскъдна или незадоволителна социална мрежа били изложени на риск да починат по-рано от онези, които имали силни връзки със своя кръг от контакти.

2 Качеството на връзките, а не колко са на брой е важно

Да имаш връзка с поне един човек, пред който можеш да бъдеш напълно себе си и на който можеш да разчиташ за емоционална близост се оказва решаващо. Надеждността на връзката позволява да намерим убежище от стрелите на живота и едновременно с това да чувстваме, че можем да действаме напред, защото винаги има някой, който ще бъде до нас.
Хората, които били най-удовлетворени от връзките си на 50 били най-здрави на 80. Хората в нещастни връзки преживяват по-интензивно тежките събития и физическата болка, за разлика от тези в щастливи трайни връзки, които запазвали „духа си“ и в тежки моменти.

Но да живееш в конфликтна среда е вредно за здравето. Браковете с много враждебност и конфликт, лишени от топла привързаност, са силно увреждащи за здравето ни.

3 Добрите връзки също така защитават мозъка ни

Да бъдеш в връзка на сигурна привързаност, чувствайки се свързан с някой, на който можеш да разчиташ в момент на нужда, както и в ежедневните взаимодействия, когато търсиш близост, се оказва решаващо за съхранението на мозъчните функции. Хората, които имали щастливи и издръжливи връзки, запазили по-дълго силата на паметта си.

Как връзките ни и участието в социалния ни кръг ни помагат да поддържаме здравето си?

Карлос Слъзки изследва силата на личната ни мрежа от отношения, търсейки механизмите по които силните отношения допринасят за добруването ни, а оскъдните и неудовлетворяващи връзки ни лишават от здраве и щастие.

Социалните отношения служат на благосъстоянието като ни дават усещане за смисъл и удовлетворение от ролята, която играем във връзките си с другите.

Те създават мотивация както да допринасяме, така и да се грижим за себе си. Когато сме включени, получаваме послания от другите „Обичаме те и имаме нужда от теб“. Същевременно, ние утвърждаваме за себе си „Те имат нужда от мен. Аз съм значим и ценен.“

Липсата на социален отзвук, който да ни комуникира, че сме ценни за другите, ни кара да губим основание защо да продължаваме да живеем. Социалната изолация задвижва постоянстваща бдителност и стоене нащрек, което в дългосрочен план поразява не само психиката, но също и нервната и имунната система, правейки човек уязвим за болести.

Именно хората в обкръжението ни са тези, които проявяват загриженост, когато забележат, че има нещо необичайно във връзка със здравето ни.

Близките обръщат внимание, че изглеждаме вяли, внезапно сме изгубили тегло или им прави впечатление, че се е появил обезпокоителен симптом. По този начин нашата социална група потенциално може да задейства грижата за себе си навреме.

Лишени от внимателния надзор на социалното ни обкръжение, поставени в изолация, лесно ставаме подвластни на разрушителното притегляне на това да пренебрегнем грижата за себе си и да намалим наблюдателността си за притеснителни сигнали.

Надеждната социална мрежа дава емоционална подкрепа и понижава тревогата.

Вярването, че другите ще бъдат на разположение, когато имаш нужда от тях, повишава способността на човек да се справя с предизвикателствата и да ги възприема като поносими. Възможността или дори само мисълта, че е възможно, да разговаряш с някой за стресираща ситуация намалява физиологичната реактивност към случващото се, както и потенциално дисфункционалните поведения. Споделяйки през какво минават, хората със социален кръг от силни връзки, получават повече отзвук от обкръжението си, потвърждавайки, че отношенията им са възнаграждаващи.

Силната мрежа също така поднася и съвсем практична помощ като дава насоки, решения, съдействие и така намалява усещането за претоварване в трудни моменти.

Без възможността да бъдем подпомогнати от хората в живота ни, можем да се окажем лишени от ресурси за справяне в предизвикателни периоди.

Рисковано е да стигнем до извода, че е по-добре да бъдем във връзка, отколкото не. Всички позитиви на свързаността съществуват единствено в отношенията, стъпващи на взаимно уважение, доверие и приятелство.

Пребивавайки във връзки, в които преобладават конфликти, критика и неуважение, ние сме изложени на значително по-голям риск от боледуване и съкращаване на продължителността на живота.

Джон Готман установява, че браковете, в които цари атмосфера на враждебност, повлияват значително на здравето на партньорите. Особено силно се откроява една форма на негативност: презрението.

Проявите на презрение са опити да обидиш или да комуникираш под някаква форма неуважение. Обикновено идват от позиция на превъзходство, предавайки, че си по-добър, по-морален или по-справящ се от другия. Често презрителните коментари се поднасят с присмех, сарказъм или подигравка и може да включват окарикатуряваща имитация на емоционалното състояние или поведението на партньора, за да се омаловажи и осмехотвори. Най-грубата проява на презрение е директната обида. Присъствието му е най-сигурният показател, по който може да бъде предсказан разпадът на отношенията във всички двойки.

Но също така проследявайки двойките за продължителни периоди от време Джон Готман и неговия екип установява, че определен брой презрителни прояви от страна на мъжa в една хетеросексуална връзка, могат да предскажат колко инфекциозни заболявания ще има жената в следващите 4 години. А мъжете, които се чувстват самотни във връзката си и получават презрително отношение от жена си, боледували  като цяло по-често.

Качеството на нашите връзки предопределя качеството на живота ни. ~ Естер Перел

Все повече конкретни резултати демонстрират начините, по които отношенията, които поддържаме или липсата на социална среда оформят психичното и физическото ни благосъстояние. Грижата за състоянието на връзките ни може да се опише като жизненоважна до степен такава, че се оказва решаваща за продължителността на житейския ни път и за добруването ни, докато крачим по него.

 


Waldinger R. (2015), TED talk: “What makes a good life? Lessons from the longest study on happiness”

Sluzki, C. E. (2010): “Personal social networks and health: Conceptual and clinical implications of their reciprocal impact.” Family Systems and Health, 28(1):1-18

Gottman, J.M. (1999): “The marriage clinic: A scientifically based marital Therapy” p.41